автор: Ray_Jay

Помирих се. Със себе си, със света, с Теб. Събрах всички мои части и ги наблъсках в пасатора...
...и после натиснах копчето. То взе, че се получи една манджа с грозде. Та, сега се опитвам да и подобря вкуса, че... Малей.
А може би, се опитах да разделя тази мешавица на "съставните" и части, и наново, после да ги пасирам, ама по-добре, докато се превърнат в хептем хомогенна смес. Какво ли направих, не знам, но със сигурност знам, че нещо сбърках...
Инак, как да си обясня, че от сместа започнаха да "изскачат" неща, които не помня, да съм пускала там? Обиди, гняв, ревност, злоба?!?
А може би са просто следствие на другото, което добавих? Ама откъде да знам, че някои съставки смесени с други, добиват други качества и никога че не бива да се смесват?
То, експериментаторите в кухнята, нерядко, за да се научат да готвят вкусно и без опасност да се самонатровят, може първоначално да изхвърлят бая продукти, а после и самата кухня за разнообразие да подпалят, или омажат добре? Да, ама не... Нямах този шанс!
Липсваш ми. Липсва ми Онова, което знам, че някъде там Съществува! Преди само Те усещах! Сега вече знам и от това вместо по-добре ми става по-гадно, защото доказва липсата на някоя "съставка", или просто неумението ми да ги съчетая наличните, за да я получа?
Та, тъй ще си караме още 1 седмица, най-много 2... Докато "поумнея"(Дали?)и се науча, да се вслушвам в това, което е незримото... Докато всяко Огледало, спре да отразява "мен", а почне да отразява Теб! Тогава ще се помирим с теб, напълно! Защото, макар и помирени сега, сме крачка напред, две назад... А би следвало да е обратното!!! Ама, де ти при целия моя инат... :-)))