автор: ANTARAH

Цар Антиох владеел в древни времена Сирия, но постоянно имал проблеми с нахлуващите от всякъде племена на галатите.
Така се случило, че през 275 г. пр. Христа галатите успели да „заклещят” Антиох с малобройна армия във Фригия. Превъзхождали почти двукратно сирийците и били по-добре въоръжени. Битката вървяла към разгром за Антиох, когато при него дошъл жрецът. Влязъл в палатката, поклонил се пред царя и му казал:
- Владетелю, там, където не помага меча помага умът. Защото ножа има едно острие, а ума човешки – хиляди! Защото стрелата лети в една посока, а мисълта – в хиляди!
- Кажи мъдрецо, виждаш ли спасение за нас?
- Може би имаме шанс. Заповядай да вкарат в боя и нашите слонове.
- Но те са само 16 и ще ми потрябват, ако се наложи да се измъкнем от тук!
Жрецът се поклонил доземи и без да поглежда към господаря си продумал:
- На страха очите са големи, царю. Галатите никога не са се били с такива чудовища и може да им се сторят десетократно повече!
- Добре, ще те послушам!
- И още нещо, господарю. Отвън има няколко делви с охра. Нека да боядисат челата, бивните и краката на животните в червено. И нека по телата на слоновете накачат медни тасове, щитове, посуда, строшени оръжия, звънци и хлопки...
Цар Антиох послушал жреца. И добре, че го послушал!
Галатите вече предвкусвали победата. Спокойно и систематично обграждали и посичали сирийската войска.
И когато всичко вървяло към бляскава победа, пред тях се изправила армия от стотици чудовища. Целите в кръв и доспехи, с огромни очи и огромни рога. Крака като дънери, дебела, змиеподобна опашка на носа, която с един удар трошала щитове и размазвала кости!
А щом се понесли в атака, чудовищата заревали оглушително като йерихонски тръби, дрънчели и тракали. Приличали на каменно свлачище в равното, насочено към галатите.
За секунди така близката за тях победа се превърнала в поражение. В касапница! Уплашени коне и хора се разбягали, а бойните слонове и тичащите след тях сирийци ги преследвали, настигали, стъпквали или съсичали...
Така цар Антиох разбил галатите във Фригия. Като загубил един единствен слон! Животното попаднало в овраг и се струполило в трапа със строшени крака.
В чест на победата и спасението си, и в памет на този загинал слон, цар Антиох повелил да бъде изграден паметник с изображението на боен слон...