автор: windi

Щом момъкът пристигнал, царят веднага пратил да го повикат и му съобщил, че в негово отсъствие е договорил годежа му с принцесата от съседното царство.
Положението в страната било тревожно поради зачестилите нападения на неприятелски войски и се налагало да потърсят помощта на владетеля от съседното царство.Женитбата била най-доброто средство да се укрепи договорът между съседите.
- Освен това принцесата е млада и красива и аз не се съмнявам, че ти с радост ще приемеш решението ми - заключил царят.
Като чул тези думи, принцът пребледнял, но събрал смелост и отвърнал твърдо:
- Не, татко, не мога да приема. Съжалявам. Аз вече срещнах прекрасна девойка с добро сърце и тя ще бъде моя жена.
-Отказваш да се подчиниш на волята ми! - извикал разгневен царят и размахал ръце. - Вън! Напусни двореца и не се мяркай повече пред очите ми!Няма да получиш и троха от богатството ми.
Принцът отново пребледнял, но не отвърнал нищо и се отправил мълчаливо към вратата. Той отишъл в царските конюшни, оседлал белия си жребец и поел към планината. Препускал неуморно три дни и три нощи и на четвъртата сутрин спрял пред малката дървена къща при езерото. Почукал на вратата и на прага застанала Анхея. Лицето и засияло от радост, когато го видяла. Тя била преживяла безсънна нощ, измъчвайки се от мисълта, че никога повече няма да го види.
Скоро след това те се оженили в едно малко селце в подножието на планината. На другия ден след сватбата принцът прибрал богато украсените си одежди и облякъл дрехите, които му дал бащата на Анхея. Той започнал да ходи всеки ден за дърва със стареца в гората, за да изхрани семейството си. Така заживели четиримата в сговор и съгласие, макар че оскъдицата била чест гост на трапезата им. Принцът почитал и уважавал възрастните родители на съпругата си и те го обичали като свой син. Анхея никога не била мечтала за разкошния и охолен живот в двореца и затова била радостна от малкото, което имали. Тя продължила да се среща тайно със своето малко другарче Сребърното копитце и да споделя радостите и тревогите си. Понякога изпитвала чувство на вина, че крие тази тайна от съпруга си, но чувството и за отговорност и желанието да помогне на сърничката надделявали.
Така изминали три години. Анхея родила две деца - момченце и момиченце. Принцът бил много щастлив, макар че понякога тъгувал за баща си и за родния си дом.
В това време царят, който бил горд и своенравен човек, свикнал да му се подчиняват, все по-често се чувствал самотен и нещастен. Царицата била починала отдавна при раждането на второто дете, а любимата му дъщеря преди 5 години изчезнала безследно. Точно на рождения си ден, когато навършила 15 години, тя отишла в градината да поиграе с бялото си пони и повече никой не я видял. Потънала сякаш вдън земя.
Царят често горко се каел, задето в изблик на гняв прогонил сина си и го оставил без средства за препитание. Заради пристъпите си на меланхолия, той се чувствал все по-немощен и неспособен да управлява държавните дела. Всъщност положението в царството се стабилизирало - съседската принцеса отдавна се била омъжила за друг принц и това не попречило на добрите отношения със съседната страна.
Един ден мълвата за прокудения принц, който се оженил за бедната хубавица Анхея, стигнала и до дворцовите покои. Най-усърдният царедворец побързал да съобщи новината на господаря си. Щом получил известието, царят отпратил всички и потънал в дълбок размисъл. Сетне взел лист хартия и написал дълго писмо на сина си. Наредил да извикат дузина хора, верни на короната и им заръчал да занесат писмото на принца.
Когато царските хора стигнали до познатата планинска местност, един от тях
спрял коня си и се прицелил. До високия кипарис стояли Анхея и Сребърното копитце, унесени в разговор. Внезапно сърничката трепнала уплашено. Анхея се обърнала и видяла насочения приклад на пушката. Без да се замисля, тя се хвърлила и закрила с тялото си своето другарче. Куршумът изсвистял на милиметри от главата на девойката. Стъписаният стрелец захвърлил пушката и побягнал. Анхея заплакала от радост, че се разминали с нещастието.
Изведнъж станало чудо - сърничката изчезнала и на мястото и се появила миловидна девойка , с дълги до кръста руси коси. Тя била облечена в бяла рокля, извезана със сребърни нишки, а на главата и блестяла малка коронка.
-Ти не само спаси живота ми, но ме избави и от магията. Това се случи, защото имаш добро сърце - промълвила непознатата девойка. - Аз се родих и израснах в двореца - бях любимата дъщеря на царя. Животът ми беше безгрижен и весел. Но един ден, точно когато навърших 15 години, злата магьосница Хетиба, разгневена от дарбата ми да предсказвам, ме превърна в сърничка.
- Нима ти си изгубената сестра на моя съпруг? - извикала учудено Анхея.
Русокосата девойка кимнала утвърдително и двете приятелки се прегърнали сърдечно.
Принцът се развълнувал много, щом зърнал сестричката си и разказал за писмото на царя, който му искал прошка и го умолявал да се завърне със семейството си.
Когато всички заедно пристигнали в двореца и царят видял сина си, снахата и малките си внучета, радостта му не знаела граници. Но истински щастлив се почувствал едва когато обичната му дъщеря изтичала и се хвърлила в прегръдките му. Тя му разказала за премеждията си и за благородната постъпка на Анхея. Оттогава царят искрено се привързал към младата си снаха.
След година старият владетел отстъпил престола на сина си. Младият цар управлявал мъдро и справедливо, като заслуга затова имала и прекрасната царица Анхея, която всички обикнали заради скромността и доброто и сърце.

Край