автор: vyatur

В мъничка кутийка,
аз скрих моето сърце.
То е толкоз натъжено,
че затупка кат звънче.

От поредната измама,
то не се съвзе.....
И какво ли ми остана ?
Мъката с хладните ръце.

Аз търся в самотата теб, далечен,
че ти бе, за мен, единствен кът.
И любовта ми безкористна,голяма,
у теб завършва земния си път.

Не остана, за двама ни време,
а живота лети и не пита.
За спокойствие плаче душата
и за милата, вярната дума.