автор: bROkO

обичам те - напук на тези дни и нощи,
напук на тишината те обичам.
нали те имам в себе си все още,
и името ти още мога да изричам.

ще те сънувам и ще бъде лято,
и ти ще носиш лятна рокля.
в косите ти ще са цветята,
с росица хладна, още мокри.

ще се усмихваш и ще ме погалиш,
аз сетне чак ще се размърдам.
кафето ти ще го направиш
и вънка бавно ще се съмне.

[..]

така, напук ще си представя,
че нощем още си до мене.
и нищо друго не остава,
и не лекува нищо времето.