В необозримите простори,
над разнобагрена гора,
забива иглен връх нагоре,
зелено-песенна ела.
Отдавна ветровете спорят,
дали е мястото й там.
Но надживяла груби свади,
интриги зли на бесни хали -
разгръща коренище жадно
във стародавната земя.
Във ствола й гнездо не свиват,
ни кос, ни славей, ни авлига,
че лек ветрец ли там полъхне,
от корен люшка се до върше.
И в струните й простодушни
се вслушват връх и долчинка.
Ела, гледци високо впила,
разбрах - в земята ти е силата.