автор: ATROPA

173.
Имаха още час на разположение, докато в осем се извърши смяната и когато засичат машините, за видят на колко процента са се нагълтали и трите машини, за да разберат дали има смисъл да се играе, ако някоя от тях е близо до 70-те процента.
Но пък знае ли се, може някоя от тях вече да ги е доближила и светлинната точка с рев на свръхзвуков самолет да се приземи на Голямата Мида. Но засега такава опасност не се очертаваше. И трите машини, колкото вземаха, толкова и даваха. Първоначално вложените средства – по 50 лева се движеха в амплитуда плюс-минус 10 лева. Николай обиколи залата с поглед. Всичко беше толкова познато. Едно момиче, облечено в зелено, което приличаше на Стефка, дойде при тях и ги попита, какво желаят да пият.
Знаете вече, че в казината питиетата са безплатни, но почти винаги излизат златни.
Да видим сега тези две коли и две кафета, които си поръчаха, няма ли да им струват много скъпо.
Или щяха да бъдат увертюра към Голямата печалба.


174.
Светлините точки продължаваха да се въртят около ковчежетата с жълтици и да олицетворяват вечния стремеж на хората към материалното богатство, защото “Щастието не е в парите, но не е и в тяхното отсъствие”.
На Николай му направи впечатление нещо, което досега не беше забелязал. В горния ляв ъгъл на машините имаше нарисувано красиво растение с узрели, сочни, лъскави, черни плодове и цветове, наведени надолу, които имат форма на звезда. Това му беше страшно познато, но не можеше да се досети къде го беше виждал. Зарови се из дебрите на паметта си и споменът го върна със седем години назад, когато беше започнал да се занимава с цветарство. Имаше маса на пазара, отглеждаше предимно ириси и гладиоли. Но за да се продаде “стоката” успешно трябваше да се украси допълнително и измайстори в букети. А за това трябваше зеленина – аспарагус и какво ли не още от горската флора, според сезона. Той обичаше да експериментира и береше най-различни треви, цветя и растения от полето и гората, за да направи най-хубавите букети. Веднъж беше открил едно растение с чудно красиви цветове и беше набрал много. Имаше ирис и букетите му ставаха много хубави, защото виолетовите камбанки на растението образуваха с ултрамариновото синьо на ириса вълшебна комбинация и предаваха на букетите неотразим чар. Трупаха се на опашка да купуват. Беше вече на привършване, когато една стара цветарка дойде да види какво продава, че толкова много му върви. И като видя го попита:
– А бе, ти знаеш ли какво е това, с което красиш букетите си?
– Не – й отвърна той.
Тя не можа да се сдържи и прихна да се смее, но за да не чуят клиентите и да се разбягат му пошушна тихо на ухото:
– ЛУДО БИЛЕ.


175.
Още същата година, обладан от зловеща прокоба, всичките му цветя при незапомнена суша изсъхнаха и цветарският му период в живота приключи, защото макар и неволно беше набрал и започнал да продава растение, което е собственост на дявола. А който се осмели да го откъсне, трябва да бъде готов за битка с него.
Ако успееше да го победи, господар на растението щеше да стане той и можеше да използва вълшебните му свойства. А те бяха много.
Но ако загубеше, щеше да се превърне в негов роб.
Чувстваше, че няма сили да се пребори.
Времето му още не беше дошло.
Щеше да дойде след години, когато реши да напише роман за “комарджията” под псевдоним Лудо Биле.
И тогава дяволът щеше да бъде победен.
И растението – подчинено, да му служи, като помогне книгата му, като него, което имаше много имена – Лудо биле, Беладона, Богиня на смъртта и Любовна ябълка да бъде колкото хубава, толкова и опасна, защото едно от значенията на растението беше хубава жена и дори древните римлянки са го използвали за разкрасяване и с капки от плодовете му са разширявали зениците си, с което са си предавали неустоим чар. Но тези капки са били и отровни. Така че то е и олицетворение на жената, която може да ви примами, а после да ви убие.
Такава щеше да бъде и книгата му.


176.
Грак, но не от стаята на Едгар По с “Никога вече”, а от машината с “Идвам”, го върна в залата. Светлинната точка беше попаднала върху един гарван, намиращ се до Голямата мида.
Колко малко още й трябваше!
Но така е. Понякога цял живот не стига да изминем това разстояние.
Смяната беше пристигнала и бяха започнали да засичат машините. Бяха до техните. След малко щяха да разберат на колко процента са се “нагълтали”. Първите две бяха на 40 и 50 процента, а третата (О, щастие!) на 69. Всеки момент трябваше да даде. Оставиха първите две за утре, докато напълнят още малко търбусите и окупираха третата. Преминаха от автоматичен на ръчен режим, за да могат да сменят нивото. Колкото е по-високо, толкова щеше да бъде по-голяма печалбата от Голямата Мида, когато се паднеше и която печалба, ако още не бяха разбрали за пробива в системата на машината, щяха да дублират успешно седем пъти. Решиха да преминат на най-високото, стотното, като имаха предвид, че всеки момент светлинната точка трябваше да кацне на Голямата Мида. На всяко завъртане машината щеше да взема по сто лева, но ако се паднеше Мидата печалбата щеше да бъде 1000. А след като ги дублират щяха да станат 128 хиляди, което не беше за изпускане.
Но за да могат да играят на високо ниво трябваше да сложат още пари. И махнаха на едно от момичетата да дойде да им навие.
Светлинната точка продължаваше да обикаля около ковчежето с жълтици.


177.
Когато момичето дойде да им навие, играта беше започнала и светлинната точка обикаляше с рев на свръхзвуков самолет представителите на морската и земната фауна и си търсеше място върху кой от тях да се приземи. Този път Николай и Стефка се молеха да не бъде върху Голямата Мида, защото нивото им беше малко и щяха да изпуснат Голямата печалба.
Съдбата този път беше светлинна точка, за разлика от предишните, когато беше топче, топка и невидима ръка, раздаваща картите при покер играта.
И тя реши да я закове върху Голямата Мида.
И вместо да се радват, когато под съпровод на тимпани и рев на тромбон, Мидата се отвори и от нея изскочиха три по-малки миди с бисери в тях, те се ядосваха, че по рано не бяха сменили нивото.
Но какво ли зависеше от тях?
Светлинната точка не беше в техните ръце, а в ръцете на съдбата..
И колко смешно е, че ние хората, си мислим, че сме център на Вселената?!


178.
Под ковчежето с жълтици, по средата на екрана се появи печалбата – 5 лева.
Е, и това не беше малко, ако машината позволи печалбата да бъде дублирана седем пъти. И ако съществува още този пробив в системата й, щяха да опитат утре на другите две машини на по-високо ниво.
Николай натисна бутона “дубъл” и светлинната точка заподскача между двете златни рибки. Този път Стефка беше до него и нямаше да му позволи да направи същата грешка, както преди, да дублира осем пъти.
Трябваше да уцелят светлинната точка дали е в лявата или в дясната рибка. Всъщност, ако имаше пробив в системата, независимо кое копче натискат, ляво или дясно, машината трябваше да даде.
Това и направиха седем пъти. Печалбата беше 640 лева. Супер! Човек трябва да бъде доволен и на малкото, което му се дава. Всъщност си плащаха нощувката и дори им оставаха 40 лева за скромна вечеря.
Качиха се в едно такси и отпрашиха към ресторанта на хотела.


179.
Всъщност вечерята им изобщо не беше скромна, а една от най-богатите откъм настроение и преживяване. Времето беше приятно и им позволи да бъдат отвън на панорамната тераса. Малката часовникова стрелка беше прехвърлила десет и лекият нощен бриз ги галеше и духайки към морето, без да осъзнават, отпращаше двете им сродни души над тази бездна да се търсят и намерят, докато си поръчваха по една малка водка с венецианска салата за предястие, а за вечеря специалитета на заведението – Средиземноморски дарове и вино, с което да прескочат оградата на разума.