автор: zaltia

В чуждият град, в хотелската стая,
бавно се свлича на пода хавлията бяла...

Капчици любов, от нежната ти кожа пия,
в този миг вълшебен, искам да те преоткрия.

В тишината, моят стон любовен,
от докосването на телата ни отронен.

В тишината, твоята въздишка кратка,
толкова красива, приказна и сладка.

С телата, вплетени в кълбо от страст,
потъваме в магията на този влюбен час.

Дълго чакан, бавно той до нас достига,
с огън от любов, тъй бързо си отива...