автор: Nevena

ПиснА ми да гу чакъм Стойу
Съ натутка мъ уткрадни
И риших дъ съ прижаля
дигнах съ, ей тъй пу пладни
Викам, чакай ся да видим
тоя как да гу умая-
той умаян колкут иска
Нищу! Аз шъ гу упрая

И кибича в наща си градинъ
Санким нещу ми прусветни
СветнА ми! Кака ти Калина
ми са носи ино кукетну

Чи я питах как пуглеждъ
на въпросъ диликатен
Вика - Виж ся ко щи кажа
Направи му сиринада

С тъз блистящата идея
То кат земи да съ стЪмни
Кату цъфна съ разблея
Той най-многу да мъ гръмни

Ама кък дън я послушам
тя от сички най-разбира
Пусрид нощ Нивена в акция
им съ шмугвъ у чимширя

Те виднага съ размърдаха
-Кой и там, кажи виднага
пушкътъ мий заридена
колкот има - да залягът

И какво дъ прая, почнах
ут притиснение изфалшивях
здрави да е, прудължавай
ку ни пея - изгурях

Изпукапаа асмити
аз стуя и са дира
Кучитата са развиха
Стойчу в чудо са видя

-Ти ли си, Нивено - вика
–Мчи кой друг бе, будала
ши са фани да прискачъ
ващъ портъ в тъз тъма

Чи така де, пуразпях съ
Дигнах сички и си идах
Зехми съ сас оня заплес
...мноу поздръй на Калина!

;)