автор: Snejen_bor

Бъди пиян, от всичко се опивай,
   от вино, нежност, огнена любов,
       от мириса на скокнало кокиче
          сред тръните във студ суров!
Опивай се, от всичко се опивай,
    от мак оперил ален взор,
       от полета на пъстрата калинка,
         от кацналия щъркел в оня двор,
            от кестена с бодливата си дрешка,
               от женски кикот, детски смях,
                  от писъка на рейнала се птица
                     и дай нататък със замах!
То времето изтрива всички краски,
   мъглеят спомени, пилей тъга,
      поне пиян да си отидеш
         от всичко, но във красота!