благодаря, че ми се случи-
ласкав като изгревност и мъх,
топъл-камък, сбрал живот от слънцето,
изворен и влян напълно в мен,
когато май е.
А после-слънчогледво изви
на другаде зеници и виновно сведе
към спечената пръст-осъден миг,
когато ще е лято...и тогава
благодаря, че ми се случи!
благодаря, че ми се случи есенен,
в безгрижната самотност на листата
и те попих, жадняла твоя дъжд
наситена в циан и кехлибар,
сънуваща безсъници и вятър.
Обнежвах те, когато заваля
снежинката в косите ти и стихна,
тъй както ти-в усмивката-парфе
в ненужността на някой февруари.
Но има те, не може да те не...
усетя-та нали си ми се случвал!
когато ще е всичко онова,
което е, когато ще сме били-
безименни, безлики, безсезонни.
благодаря ти, че...