Нося си кръста до Ада.
Ревност. Гняв.
Спускам се и пропадам.
Пепеляв,
пътят надолу се вие.
Аз вървя.
Тъй ме боли, че вия
и кървя.
Демони ме пресрещат,
но вървя,
облаци сяра парят
и сълзя.
Кръстът забива грапав,
режещ ръб -
кръв и вина накапват
моя гръб.
Свивам до леден пиксел
своя гняв.
Трябвало е да мисля,
не да спя.
Кръстът се влачи тежко,
час след час -
Те ще останат в "грешки".
В Ада - Аз.