автор: magnum

Смълчано е небето ми. Предесенно.
И слънцето клони към заник.
Над тротоара зреят кестени
и глъхнат стъпки извървяни.

И толкова е тихо във тъгата ми,
и трудно се намират в мене пътища...
Aз не успях да скрия в шепа лятото
от тишината на безумната ми същност.

И няма да ти искам обещания,
когато дъждове в очите плисват,
а есента е пълна със мълчания,
които все по-трудно се издишват.

И няма да боли след всяка истина,
която ме убива преждевременно...
Сега мълча и себе си измислям.
В посоката на тихото във мене.

19.09.2012
Венцислав Янакиев