Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Достойнство, от левче до петстотин евро Беше вторник, тъкмо затварях книжарницата. Срещу мен един мъж ми поиска осемдесет стотинки. Разказа ми набързо как се бил заключил вкъщи, трябвало да си отиде в близкото село за резервните ключове. Гледам го, един оръфан, с мръсни маратонки и бозаво дънково яке. Липсваха му няколко предни зъба.
- Нали сме комшии, живея в съседния блок. Жена ми преди няколко години почина- намеси и личната си трагедия той.
- Защо не поискаш от съседите. Днес никой не влезе в магазина- му отвърнах аз.
- Още не са се върнали от работа, ще изпусна последния рейс – май нещо послъгваше, така ми се стори.
Първо му отказах. После си викам, може да е в безизходица, да бъдем човечни. И му дадох един лев.
- Утре ще ти го върна, ако искаш вземи личната ми карта.
- Не ми трябва документа ти, свърши си работата - отговорих му, а той веднага се затича насреща на приказка с един негов познат, който си палеше свещ пред храма.
На другата сутрин си купувах вестник, гледам го хортува си нещо с продавачката.
- Какво става, комшу- го закачих.
- А, тъкмо при теб съм тръгнал, след малко ще дойда.
Няма го вече трети ден. Може пък да се е заключил на село, и да няма пари да си дойде в града, за да ми върне дълга си.
Достойнството вече не струва и левче.
Вчера жена на моята възраст дойде в книжарницата, интересуваше се от една работа в чужбина, която предлагам. В завод на поточна линия. Била с висше образование, от няколко години се чуди как да свърже двата края. Били я съкратили и толкова време, на никъде. Веднага попита за заплащането.
- Две и половина евро на час- отговорих аз.
- Ха, за петстотин евро да блъскам цял месец някъде на майната си. По-добре да си дам апартамента под наем и да отида на село. Там все няма да остана гладна. Ама ми е рано да ставам селянка, все още.
Гледам я, една опърпана, некрасива, ама с големи претенции.
И с достойнство, струващо повече от петстотин евро.
Публикувано от viatarna на 21.09.2012 @ 15:00:14
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Достойнство, от левче до петстотин евро" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Достойнство, от левче до петстотин евро от doktora на 21.09.2012 @ 16:07:58 (Профил | Изпрати бележка) | ...таким делам, лубара(
и аз така...ден през седмица, почти...по левче на Валенцето...от махлата...е, той е с диагноза, как да не му дам...това извън темата за достойнството, всъщност
Тъжно, братче...даа, за тези които са без диагнози
Хубава вечер, Любомир Николов, чета те аз...и ми е тъжно някак.
Никола Анков:) |
Re: Достойнство, от левче до петстотин евро от rumpel на 21.09.2012 @ 18:34:35 (Профил | Изпрати бележка) | Какво да ти кажа? Татко ми, да е жив и здрав поне сто години, има такава мъдрост:
Човек представлява една дроб: Числителят й е оценката на другите за него, знаменателят й - неговото самочувствие. От математиката се знае, че колкото по-голяма стойност има знаменателят спрямо числителят, толкова по-малко число се получава след знака равно. Та така и с хората около нас, малцина са тези, които имат реална представа за себе си и представляват цяло число. |
Re: Достойнство, от левче до петстотин евро от boliarkabg на 26.09.2012 @ 10:37:19 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | познавах баща му на Пламен и с майка му бяхме колежки. Трудолюбиви хора, баща му така запомних-омазан с масла, вечно на хората услуги прави,сам къща в Търново направи-палат, а когато имаше малко свободно време, ковеше красоти от желязо. Ей такива хора. Възпитаваха го,грижеха се за Пламен. Той кадърен, майстор. Тръгна по пътя на мързела. Баща му почина. Яви се един ден на вратата ми и ми разказа покъртителна история как е болен от много страшна болест, трябват му пари, ще го оперират. Гледах го, слушах го. Грижих се и изпратих най-близък човек от такава болест и зная как изглежда. Не му вярвах, беше ми тъжно за родителите му,за него. Силен, здрав, не работи ,а по цели дни проси от хората в парка,на улицата, по адреси. Много,много тъжно. Тежки са времената ни,но всеки трябва да се постарае да запази достойнството си. Не осъждам никого,всеки сам знае себе си, но...
Поздрави, Любар!
|
| |