автор: kasiana

(фентъзи)

         Последните думи на Парис изтрещяха като градоносна мълния в душата на професора. „Камен Чернев е кръстник на сина ми Огнян?! – беснееше в себе си Апостол Раев - Камен Чернев, главният организатор на аферата с българските наркомулета, които италианските служби на INTERPOL заловиха! И сега разследваме заедно…Ха-ха, Пиер Ноар! Господи! Дано не е замесил детето ми в своите машинации! Защото какво друго може да означават думите на секретарката Розина, записани от Имеона?”


         Парис очакваше отговора на Раев, който повъртя още няколко секунди снимката в ръцете си, докато укроти кипналата в душата му ярост срещу Чернев и едва тогава каза:

         -Да, господин Амиз, може би прилича на вашия кръстник Пиер Ноар, обаче мисля, че най-вероятно това е моят бивш колега и настоящ бизнесмен Камен Чернев... Но той не е французин, а българин.

         -Пиер Ноар, българин! – на свой ред се изненада Парис – От maman зная, че по баща той е французин, а по майчина линия - руснак…Интересно, отдавна подозирах, че има нещо мъгляво в него…

         -Възможно е да говорим за различни хора, господин Амиз. Разкажете ми нещо за вашия кръстник. Той ми стана интересен от невероятния начин, по който го описахте, вплитайки литературните си познания…Ха-ха…

         -Аз го видях за първи път преди десетина години. Появи се неочаквано за мен у дома на семейно парти…Maman го представи като мой кръстник, на което много се учудих, защото не бях го виждал преди това нито наяве, нито на снимка, каквато би трябвало да имаме от моето кръщене…Но от maman вече знаех, че албумите с бебешките и детските ми снимки до две години са изгорели в някакъв пожар станал в предишния ни дом, за който нямам спомен… Първата ми снимка с maman и papa е от празнуването на третия ми рожден ден, но на нея Пиер Ноар липсва…

         Апостол Раев почувства неприязън в тона, с който Парис говореше за кръстника си и това донякъде го успокои, защото си каза, че младежът по никакъв начин не би се забъркал в нечисти сделки с него.

         -А защо го описахте като мелез между Санчо Панса и Тартюф – запита през смях професорът.

         -Защото е досадно бъбрив като Санчо Панса и постоянно повтаря любимата пословица на Дон-Кихотовия оръжиеносец: „По-добре е да имаш врабче в ръката си, отколкото жерав в небето”…А приликата с Тартюф прозира в нелепото му умилкване около maman, която, необяснимо защо, го отрупва винаги с подаръци особено когато татко отсъства...

         „Значи - каза си професорът - бащата на Парис може би е в неведение относно истинската същност на Пиер Ноар. Вероятно майката е свързана с него.”

         И сякаш да потвърди съмненията му, младият човек каза:

         -Татко не е присъствал на раждането ми, защото заминал на работа в Южна Африка, когато мама е била в началото на бременността си с мен. От нея знам, че Пиер Ноар ни е бил квартирант и когато наближило време да се появя на бял свят, той ме израждал…Но защо не съм се родил в клиника, така и не разбрах. В същия ден се е родила и братовчедка ми Розина… Баща ми се е върнал във Франция едва когато съм навършил три години…Няколко месеца преди раждането ми от Аржентина пристигнало предсмъртно писмо от бащата на maman, Игор Николоевич, който съобщавал, че ù завещава тринайсет-цифрена сума в долари, но при изричното условие, че ще разполага с тях само ако роди син и го кръсти Парис…

         „Невероятна история, която чудно защо се преплита с моето семейство! – каза си Апостол Раев. - Преди тридесет и две години Никол Амиз ражда син. По същото време Дена роди близнаците…Тогава на бял свят идва и Розина…Но защо две години по-късно моите синове бяха отвлечени и единият от тях – Огнян – седи в момента срещу мен, но с името Парис? Боже! А къде ли е Пламен?”

         Усетил напрежението в душата на професора, старши помощник-капитанът реши да разведри атмосферата и вдигна чашата си за тост:

         -Наздраве за Фортуна – богинята на щастието и късмета, господа! Явно за вас, господин Амиз, Фортуна е приела образа на щедрия ви дядо, мир на душата му!

         Тримата мъже отпиха по глътка от бялото вино и продължиха обяда си в разговор за Венеция – Перлата на Адриатика.

         Когато приключваха с десерта, Парис неочаквано попита:

         -Простете, господин Раев, толкова ви занимавах с моя кръстник, че пропуснах да ви попитам за жената и двете момченца, които са с вас на снимката. Кои са те?
         -Това са моите синове-близнаци от първата ми съпруга Дена – каза неочаквано и за самия себе си професорът.
         -А къде са те сега? Не знам нищо за тях, въпреки, че съм чел биографията ви в една от енциклопедиите на татко.
         -Дена загина в пътна катастрофа…В същия ден синовете ми Огнян и Пламен изчезнаха безследно и вече трийсет години не мога да ги открия…

         След последните думи професорът вдигна поглед към Парис и изтръпна. Зад главния механик стоеше Имеона.

         Питър Соларис също видя девойката, стана, подаде ù галантно ръка и я покани да седне при тях. Парис я стрелна с поглед на Казанова, което не убягна от зорките очи на Питър, който шеговито му каза:

         -Внимавайте, това е красивата госпожица Калистен!
         Но видя огънчето, избухнало в погледа ù, затова със сериозен тон допълни:

         -Господин Амиз. Имам честта да ви представя писателката Имеона Раева, личен биограф на Алекс Магнум и дъщеря на професор Апостол Раев.


Следва