Разсича поредният гарван
небето със своя поанта
и в мен като гръм се стоварва
стремежът му нетолерантен.
Приемам.
Небето е клетка
за птичи стремежи и крясъци,
които един-друг упрекват
и тъй неизменно пригласят си.
А аз съм безмълвен единствено
от кацнало в мен изтощение,
от обезкрилено пречистване...
Отказвам небе и летене.