автор: Rodenavlotos

Ще полегна за малко на тази утъпкана дюна-
кръстопът на вълни, на самотни човеци и птици.
Свири вятърът в мен на последна ръждясала струна,
реквием за делфин, с потъмнели от болка зеници.

И тежи на душата ми чужда вина непростена.
И е тихо във нея, и молитвено като в храм е.
А денят театрално се покланя и слиза от сцената
на поредната изиграна на бис мелодрама.

И си тръгвам от този спектакъл излишна.
И забравям коя съм и къде исках днес да отида.
Отразява водата на дъното блясъка пищен
на поредната, заклеймена от Бог Атлантида.