автор: roza1

Дъхът на септември
ухае на студ и на вятър.
Потракват копита дъждовни
и отминават нататък...

Загръщам се в летния шал,
настръхват тревите.
Поглеждам нагоре със жал -
слънце не виждат очите.

Септември издиша мъгли.
Не искам посока да губя!
Познай ме по белия шал -
по лятно да бъда пак луда!