автор: ATROPA

124.
Снощи беше учила до късно и още спеше. Сънуваше странен сън. Намираха се на някакъв скалист бряг с Николай, когато пред тях кацнаха два гларуса. Единият беше почти бял, а другият с черна точка между очите, който (не е за вярване) им проговори.
И тя се събуди

Слънцето отдавна беше изгряло и огряваше с есенните си лъчи стаята. Протегна се и разтърка очи да се разсъни. Чу навън как майка й и татко й си шушукат, за да не я събудят, защото мислеха, че още спи и й стана смешно.
Беше минала вече по веднъж въпросите и за двата изпита “Въведение в туризма” и “Макроикономика” от задочното си следване по специалността “Организация и Управление на Хотела и Ресторанта” в Института по Туризъм в Бургас. Имаше късмет, че и двата изпита й се бяха случили на една и съща дата – понеделник, за да имат после свободно време с Николай да играят на Машината с Мидата и ако още не са разбрали, че има пробив в системата й, да я разбият и спечелят много пари. Щяха да тръгнат в неделя и се надяваше дотогава болезненият й менструационен цикъл напълно да премине и да бъде готова за това, което беше решила да направи с Николай. Щяха да имат на разположение цяла седмица и ако беше хубаво времето можеше да направят и някой плаж. Имаха и още една работа да свършат. Николай й се беше обадил, че във вторник трябва да отидат до Лъвската глава, която се намира до Созопол, но за какво..., не й беше казал по телефона.
А какво ли правеше той?


125.
Първата кофа с ракия се напълни и Николай я отля в голямата тенджера, откъдето после щеше да я прелее в дамаджани, като провери градуса й и ако трябва щеше да я разреди с малко дестилирана вода.
Върна се при казана, разбута огъня, седна на стола и се завайка как можа снощи, когато беше спечелил 40 000 лева на покер, точно толкова, колкото искаше да изтегли срещу ипотеката на апартамента си, да ги загуби и да остане сега с някакви си 40 лева. И да се надява да му се обадят от банката, че кредитът му е одобрен. Ами ако не го одобрят с какво щеше да замине със Стефка в Бургас? А нали щяха да играят на Машината с Мидата? А и да ходят да търсят това място на скалистия бряг до река Ропотамо, където се намира входа към пещерата на съкровището на Вълчан войвода, който само един ден в годината при отлива се отваря. А този ден се падаше другата седмица? Имаше и едно друго разрешение. Да заложи златния си пръстен и наполеона, който му бяха дали родителите за венчални пръстени, като се ожени, макар че парите щяха да стигнат само да спят в някой долнопробен хотел и да отидат до пещерата. Но пък и това беше нещо.
Беше станало дванайсет и майка му го извика да обядват.
Ех, ако знаеха, какво прави, гроба си щяха да изкопаят.


126.
Към три следобед първият казан беше сварен и започна подготовката за втория. Към полунощ трябваше да привърши. Да се наспи и на другия ден да почисти на кокошките (само те им бяха останали, не можеха да гледат вече прасета и овце), да им смели ярма и колкото може място да обърне с правата лопата в градината. А и най-важното... Да чака обаждане по телефона от банката...


127.
Каквото можа да свърши, свърши. Двата му почивни дни се изтърколиха и на втория ден в четири следобед се приготвяше да си тръгва. Майка му се суетеше какво първо да му сложи в чантата. Беше му сготвила пилешко със зеле и беше напълнила буркани от него, а и от останалата супа от вчера. Сложи му насъбраните яйца, домати, каквито имаше още в градината, грозде и каквото й дойде на ума, за да не стои синът й гладен. Татко му й помагаше с каквото може. Чантата се препълни.
Николай се преоблече горе. Прости се със стаята, в която пазеше толкова детски спомени. Слезе долу при тях. Взе чантата и тръгна. Майка му и баща му излязоха с него на пътната врата да го изпратят. След като ги прегърна и целуна пое пътя си към спирката на автобуса на центъра. След няколко крачки се обърна и им махна с ръка за довиждане. И двамата го гледаха с просълзени очи, сякаш никога няма повече да го видят. Тази картина се запечати дълбоко в съзнанието му.


128.
И както имаше способността да вижда каква е обърнатата с гръб карта на покер, ако имаше способността да прозира в бъдещето, само след две години щеше да види, че майка му ще получи лек мозъчен инсулт, вследствие на което ще се замъгли разсъдъка й, и затрудни ходенето. Баща му, макар и болен, задъхващ се от сърдечна недостатъчност, високо кръвно и проблеми с простатата, ще се мъчи да й помага, колкото може. Николай щеше да ги моли да дойдат в града, за да може да ги гледа, но те нямаше да искат даже и да го чуят. Щяха да искат да са си тук на спокойствие. А и кой щеше да пази къщата!? Циганите щяха да я разграбят.
И докато една сутрин, когато баща му отива да отвори пътната врата, сърдечен удар ще го прикове на място. Иска не иска майка му, Николай щеше да я вземе в града, да я гледа. Състоянието й все повече и повече ще се влошава и ще я нападат нови болести. Паркинсон и неспособност да разсъждава нормално. Ще си изкълчи крака и една година ще бъде почти на легло. Памперси и хранене в леглото. Николай ще я гледа, като малко дете. От време на време щеше да си ходи на село и тя не разсъждавайки щеше да иска да идва с него. А ако можеше да си иде щеше да получи веднага удар при вида на почти напълно ограбената къща. Циганите щяха да извадят и медните жици от инсталацията. Николай щеше да подава жалби до кмета, щеше да ги съди, но нищо. Глас в пустиня. Държавата не беше вече Родина, а вагабонтска машина за ограбването й.
Последните месеци майка му нямаше да го познава, а щеше да си мисли, че е някакво чуждо момче и да го пита защо е облякъл на сина й дрехите.
Но той нямаше тази способност. И по-добре.
Обърна се още веднъж, мъкнейки тежката чанта и им помаха с ръка...