Ти гледаш изумен света.
Светът е неподвижен – ти се движиш!
И господарски със ръка
посочваш туй, което видиш.
С походката на морски капитан
вървиш по палубата на земята.
Препъваш се, но ставаш сам.
Това е главното. Върви нататък.
От днеска ти си прикован
между небето и земята.
Прохождаш и умираш сам.
Но главното е да вървиш нататък.
И не преставай да си изумен.
Светът е неподвижен. Ти се движиш.
Подай ръката си и с мен
ще се опитаме да го раздвижим.