автор: Astera777

Сърцето ми е тук, пред мен,
осъдено на съд за чувства.
Престъпник, то ранило мен...
Поисках просто да го пръсна.

И взех най-острия си нож,
забих го силно, до полуда,
когато изкрещя ми то,
че в мене всичко е заблуда.

Сърцето нямаше вина,
аз него всъщност наранявах
и го пленявах с любовта...
Не питах иска ли такава...