автор: Annna

Дойде!
Уж чакан,
но в безкрайното далече.
Какво да правя - факт е вече.
Ужас!
Супер!
Плача...
Смях!
Май съм страшен психопат,
ала амплитудите ми са... нормални,
хранени с емоции незнайни.
Пак в училище съм ,
но не съм сама.
Тук съм с нея -
с мойта дъщеря,
в първия й школен ден.
Тя е малка – аз голяма,
аз се затъпявам от успехи,
тя - все още иска да е като на мама.
Аз преяла съм със комплименти,
тя очаква звездните моменти,
аз – живея в суета,
тя е срамежлива все така...
Заедно сме днеска тук –
Аз научена погрешно,
Тя е вярна, в свят по-друг!
С нея днеска сме във клас -
Аз... За първи път съм в час!