автор: Mojsei

Живеела спокойно в храсталака костенурка
и пазела я хубавата й къщурка
от дъжд и разни зверове,
от студ и силни ветрове.
Веднъж под сянката дебела
тя разговор повела с орела
и без пресрувка и хвалба
отправила му своята молба,
с която, щом успее да го трогне,
с разбиране ще й помогне
в облаците бели да лети
и думи благодарни да шепти
за неговите грижи непосилни,
донасящи емоции все умилни.
И двамата високо полетели,
на воля песничка запели,
а в душата радост бяла
от този полет засияла.
Когато тя му дала знак,
в храстите я върнал пак,
а тя с дълбока солидарност
иказала му свойта благодарност.