автор: paramour

Сашо глдеше с ръце крилата си, а до него стоеше скъпоценният му меч, подарен от свети Петър след защитата на райските порти. Докато нагласяше бронята си, пазеща сърцето и врата му, при него влязоха Рикардо и Диамонд. Те държаха по една пушка, пълна със сребърнни куршуми и две сребърни саби. Изглеждаха готови за бой. Това не го учуди. Двамата генерали бяха вечно готови и дори жадни за сражения и подвизи.

-Позволете да докладвам - каза Рикардо.
-Казвай приятелю. Остави ненужните официялностти. Готови ли са хората.
-Да Сашо, готови са. Поне тялом. Но не съм сигурен колко е силна вярата им. Нямат сили каточели да вярват.
-Ако устоим на тази атака ще имаме шанс да обърнем войната в наша полза. Но ако загубим... Къде е Кори ? Готова ли е ?
-Ще я повикам , Мон Капитан - рече Диамонг и излезе от стаята.
* * *
В стаята влеза младо момиче, почти на 17, с дълга черна коса и бистри сини очи.
-Готова съм Сашо. Не трябва да губим време. Тръгвам веднага.
Ангелът свали от себе си златен медалион, изобразяващ кръст с криле. Подаде й го и я целуна по треперещото чело.
-Върви и нека Бог бъде с теб.
* * *
Тримата водачи на армията от "Праведници" се качиха на една от кулите на крепостта и се загледаха в момичето, което яздейки белия си жребец, изчезна зад хълма, над който се показваше чркото, червено, октомврииско слънце.
-Ако арабита не се съгласят да помогнат сме обречени. - Каза Диамонд
-Рикардо, събери войниците. Зората е кървава. Той идва.
След около половин час 500 войници бяха се подредили в 10-тина редици, всеки снабден с пушка с 20 патрона и сребърен меч. Рикардо стоеше пред тях и бе напрагнат до наузнаваемост. До него Диамонд се бе ухилил и едвам чакаше битката. Сашо летеше отгоре им и гледаше съсредоточено към изгрева. Ангелът вдигна високо мече си, а генералите извикаха в един глас "Зареди!".
Откъм хълма се появи черен, мощен, огромен жребец, а на него седеше тъмна фигура. Тя изрева нещо и над изгрева се изсипа вилна от лутащи се души и стенещи, влачещи се тела, която затъмни червения изгрев. Битката започваше...