Усмивка ми дай да си взема от шведска маса с лъжи.
Градът ти така да превзема през ров от чужди сълзи.
Със тебе ли трябва да бъда? Оглушал съм за отговор „не“.
Усмивка ми дай да си взема и чаша от твойте ръце.
Олющен като панели, запазили острия ръб.
И да нямам какво да се вземе, ще струва поне капка кръв.
Със тебе ли трябва да бъда? Оглушал съм за отговор „не“.
Голият нерв на сърцето всяка близост боде.
Безправен като посока, плета въже от твоите коси.
Със времето като гъдел всяка жажда личи.
Квадратен
като челото на чука
усещам
четири ръба.
Септември 09. 2012г. Варна