автор: Avis_Rara_83

Забрави ли ме? Можеш ли сега
да ме погледнеш без да те боли?
Отмил ли си горчивата следа?
Животът ти дали се подобри?
Ръцете ти докосват ли днес, както
докосвали са в миналото мен?
Усмихваш ли се истински от щастие
или си някак странно променен...
Забрави ли ме? Или само вечер
в сънят си ме жaдуваш и обичаш,
а в утрото... не си ме спомняш вече
и с имена различни ме наричаш.
След сто години черна самота
случайната ни среща как горчи...
Ще се измъкнем тихо. И с лъжа.
A Любовта в очите - ще мълчи!
„Забравили сме се.” И сме „щастливи”.
По пътя си безумен пак ще тичаме...
Ще минат поле още сто години...
Дано след тях да спрем да се обичаме!

Павлина Соколова