без прякор, без име
на самотно запушено място
между двама души ще спя
дет' ме намразват.
уж велики се смятат...
не знам...
и аз каква съм.
/не ме интересува утре,
днес вече го забравих
из пустинята на свойта сутрин/
никотин каторжен
из смеха на двама
тъй заможен ...
чувствам
се...
нищожно
*
защо слушам таз музика?
защото стрелките на часовника
не спират на място.
защо не искам слова
да редя
тъй безсмислени
както моето цяло
доволно съществувание?
защото с теб съм сама
дебилно узряла
за живота незрял
и совален...
пролетта е нещастна.
такава и ще остане.