Тя танцува с дъжда, с него тя е щастлива.
В тихата пролетна нощ кръвта ù от младост прелива.
Тя е мокра, тя е сама, тя е красива.
Тя обича дъжда, с него най-много е жива.
Той попива във нея, той я прегръща.
С нежни ласки и шепот той ù отвръща.
Тя целува дъжда, вечерта заради нея дойде.
Тя го чака отдавна като малко, малко дете.
Заспал е градът и в забрава сънува.
С този люляков дъжд цяла нощ ще будува.
Със сребърни капки любов в тъмното той я дарява.
Тя обожава дъжда и от него тя е пияна.
Този дъжд ще остане със нея, той така ù отива.
С него тя е себе си, тя е истинска, тя е толкова дива.