Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: piqnatagugutka
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14188

Онлайн са:
Анонимни: 647
ХуЛитери: 4
Всичко: 651

Онлайн сега:
:: pastirka
:: ivliter
:: snejenbor
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПеро, по-златисто от лятото
раздел: Поезия
автор: glishev

„Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни – все пак...”
Кобаяши Исса

„Мре добитък,
мрат роднини,
мрем самите ние.
Ала не умира
славата на онзи,
който е живял красиво”.
"Словата на Високия"


нетрайна изглежда насладата
на моите обичани приятели
синигер за малко влетял
в дългата зала при огъня
смеховете и сладките звуци
на арфата сетне намерил
отново прозорец отворен
към тихата зима следзалезна
остава единствено образът
на многоцветния гостенин
запечатан за миг зад клепачите
и после вятърът ги кара
да спуснат капаците дървени
да не пускат студа край трапезата
за малко бе при тях остави им
перо по-златисто от лятото
понякога си казват по-добре
изобщо да не го бе имало
защото донесе горчиво усещане
и старото сухо нареждане
къде са ни дните на радости
къде са косите разпуснати
чашите с вино къде са
къде са ръцете ни сплетени
къде останаха забравени
незабравимите ни младости
и сладкият въздух в гърдите
нетрайна излезе насладата
на моите обичани приятели
изтля като всичко отминало
все пак остави им едно
перо по-златисто от лятото
искрата с която си палят
вечер огнищата топлят се
притоплят гозбата на спомена
макар да са далеч един от друг
моите обичани приятели
подават си все същото
перо по-златисто от лятото
което лесно можеха да нямат


Публикувано от alfa_c на 13.09.2012 @ 13:53:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   glishev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.02.2025 год. / 22:54:47 часа

добави твой текст
"Перо, по-златисто от лятото" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.