автор: ATROPA

53.
Прибра се вкъщи и погледна към огледалото. В гарваново-черната му коса се бяха вплели вече сребърни нишки, които предаваха допълнителен чар на интелигентното му лице, изваяно сякаш от Микеланджело.

Можеше да се надникне в кафявите му очи, където като в кладенец плувяше образа на Стефка. Ако се съблечеше, щяхме да видим едно добре сложено, съразмерно тяло – тяло на атлет. Макар, че никога не беше се занимавал професионално със спорт, не беше спирал да тренира, какво ли не. Тенис на маса, на корт, волейбол, футбол, плуване, бойни изкуства, йога и разбира се шахмат. Но най обичаше да бяга в парка 3, 5 до 10 километра и то почти всеки ден. Това го разтоварваше от натрупаните отрицателни емоции при ежедневните грижи за оцеляване в този вълчи свят и зареждаше с положителна енергия, която бликаше като фонтан от него и правеше искрената му усмивка пленителна и завладяваща. Имаше нещо, което преди го дразнеше и набиваше в съзнанието му чувство за малоценност пред жените, което беше успял да преодолее с много упражнения. Става въпрос за тези нищожни три сантиметра, с които беше успял да се удължи и да премине в по-горна категория.


54.
След като се увери, че изглежда добре след кошмарните две нощи, в които беше загубил много пари, но пък беше спечелил нещо по-ценно, извади скъпоценния куфар от гардероба и го постави на масата.
Прекръсти се. Отиде в ъгъла на стаята, който гледаше на изток. Там беше си направил малък молитвен кът. Кръст, Евангелие, Псалтир, молитвеник и икона на св. Николай пред саксия с осветена пръст, в която беше сложил чаша с миро, в което плуваше тапичка със свещичка. Още веднъж се прекръсти и го запали. Стаята се изпълни със светлина, пропътувала двадесет века, за достигне в този миг до Николай, който се приближи до куфара с Владишките одежди, Антиминса и трите ярешки кожи с чертежа на съкровището на Вълчан войвода.


55.
Отвори първата преграда и извади от нея владишките одежди. Съблече своите напоени и омърсени от греховни желания и помисли. Изкъпа се. Сложи си чисто бельо. И тогава пристъпи към благодатния дар на Господа.
Облече първо стихара, или по простому наречен подризник, защото се носи под другите одежди. Представляваше хитон с линейни ивици и широки ръкави, който символизира светлия, ангелоподобен живот на обличащите се в него и напомня чистотата и непорочността на Божиите служители, призвани да изпълняват високото си служение. А какво ще бъде неговото ни предстои да видим. Над стихара сложи епатрахила – дълга и тясна лента от плат, която преметна през дясното си рамо и прехвърли отпред. Той символизираше ангелски криле. И наистина Николай беше готов да полети. Много трудно успя да си постави наръкавниците, което му напомни, че човек не трябва да се надява само на своите сили, но и на Божията помощ. Следваше пояса, с който пристегна стихара и епатрахила. Над тях сакоса – богато украсена дреха, която са носили гръцките императори (а защо не и той) с прикачени към нея звънци да пригласят словото Божие, което излиза от устата на владиците, а сега от неговата уста. Остана омофора – дълъг и широк плат с множество изображения на св. кръстове, който той преметна през раменете си, а краищата му се спуснаха отпред и отзад. И макар че беше символ на архиерейската благодат и власт на него му приличаше на примка, която с всяка погрешна стъпка се стяга около врата му. И най-накрая окачи на пояса си отдясно набедреника – квадратно парче плат, символизиращ духовния меч, с който може да завладее света. А светът за него представляваше едно момиче, което беше срещнал преди месец.


56.
Прекръсти се три пъти с поклони и отвори втората преграда, откъдето извади кадилницата и металната кутия с Антиминса. Извади го и го разгъна на масата, така както се разгъва в определено време на богослужението преди литургия. Където и да се постави Антиминсът играе ролята на олтар, затова цар Симеон по време на своите походи е водел свещеници, които при полеви условия с помощта на Антиминса са извършвали служби. Дори се говори, че по време на битката при Ахелой, баща му Борис Първи, приел монашески сан и отдал живота си на Бога, е извършил службата, с която е измолил от Бога победа за сина си. И всъщност присъствието на Антиминс означава неведомото присъствие на Божията Благодат и на самия Бог. Така че Николай, след като запали дървените въглища в кадилницата и постави в нея тамяна, щеше да застане пред самия Бог.
И това точно той направи.


57.
Но неговата литургия нямаше да бъде, като тези, които днес се извършват в Православната църква – Златоустова, Василиева и на Предосветените дарове от св. Григорий Двоеслов, а негова Николаевска. И нямаше да се състои от три части, които и в трите литургии са: Проскомодия – в която свещеникът и дяконът се обличат и свещеникът приготвя светите дарове – хлябът и виното, втората – Литургия на оглашените – описваща първоначалния живот на Иисус Христос и третата – Литургия на верните – в която чрез призоваване на Светия дух се освещават светите дарове и неведомо за хората хлябът и виното се превръщат в Тяло и Кръв Христови и човекът приемайки ги приема част от Божествената същност, което съответства на носенето но Божията искра в човека, а само от една част, в която пред Антиминса ще изрече желанията си, ще се прекръсти и чрез Иисусовата молитва, Символа на Вярата и Отче наш ще се помоли пред Господа да се изпълни, като размята кадилницата с тамяна и пропъди злите духове. Но за това, както в трите литургии със свещеника има дякон, който се превъплъщава в ролята на ангел, слязъл от небето в помощ на свещеника, така и на него му беше нужен помощник при неговото богослужение. И той се помоли да му бъде пратен. Още не беше изрекъл искрената си молба, когато чу пукот във въздуха и пред него се появи едно сияйно кълбо, подобно на кълбовидна мълния, което обиколи стаята три пъти и застана отдясно на него и с глас идващ, сякаш от недрата на вселената му подсказа какво трябва да направи, а именно да каже три желания пред Антиминса. Николай ги каза и пратения му помощник обиколи отново стаята три пъти и с пукот във въздуха изчезна.
Николай се прекръсти и започна Иисусовата молитва, после щеше да каже Символа на Вярата, Отче наш и накрая щеше да обиколи с кадилницата масата с Антиминса. Но нека да го оставим да довърши молитвите си, а ние да се опитаме да отгатнем какви бяха трите му желания. За първото предполагам ще се досети всеки от Вас, но за другите две ще разберете, ако имам търпение да довърша този разказ докрай.