автор: Albatros

На припека седя и пия бира,
понеже ми е рано за пелин.
А покрай мене лятото умира –
мътнее вече погледът му син.

Щом жлътнат се тютюневите низи,
ще изкадя една лула тютюн.
Мъглата ще преметне мокри ризи,
препрани във реката без сапун.

Додето псето сит куйрук премята,
ще поседя край твоите врати.
Или ще гледам как на юг ятата
се врязват във вселенски пустоти.

Ако за мен си мислиш, отвори ми? –
аз – пътникът, пред твоя дом се спрях.
Изтупах от Вълшебните килими
във твоя сън тонажи звезден прах.

И само в стих при теб се връщам – светъл! –
с едно букетче есенни цветя.
Носи от мен за спомен шепа пепел
от лятото, което отлетя.