автор: traveling_musician

Не искам в есенния промеждутък
да капят пожълтели думи.
Не искам с имена да се наричаме.
Не искам да сме земни и привични...

Добра си, като тихичко надничаш
с представа за Орфей в очите ми.
Безсловието в старата ни къща
все още е добрата наша същност.

И аз добър съм, щом те викам
чрез музиката, свидна Евридико...
Не бива с думички да заглушаваме
звънчето на привидната реалност...

Че току-виж сме рекли, че сме цяло,
а половинки да ридаят в двата края...