автор: BlackCat
Напука се земята ти, сърце,
от жегата небивала на август.
Живителната влага ти краде
с рушителна безмилостност и ярост...
Не питай кой. Не питай и защо
утаения в пукнатините мрак
прозира от очите ми - кълбо
от гъсти паяжини и пустинен прах.
А спираха при теб след морен път
да се напият и да се пречистят...
Сега очаквай лешояди, ако спрат,
решили, че в менюто си им липсвало.
Дори и бурените, впити надълбоко,
изрониха отрови и повехнаха.
Небето ти се свлече от високото
и като есенна мъгла полегна.
Навярно дълго ще сънуваш водопади
и ще се лъжеш без да си повярваш...
А химеричен дъжд ще ти разпалва кладите,
вместо да ти утолява жаждата.
Крещи сега, молитвите забравило,
чупи си ноктите в наболата ръжда.
Напука се земята ти, сърце. Не я опазих...
А помниш ли онези пеперуди... на дъжда?