автор: ATROPA

41.
При “рака” печалбата също беше добра, но когато се паднеше, следващите няколко завъртания бяха нулеви. Ха-ха-ха! Рак – зодията, която беше и той. Крачка напред, няколко назад.

А сега малко разяснения за непосветените.
Всяка печалба можеше да се дублира. На простонароден език казано – да се удвоява. Например, ако спечелиш 10 лева натискаш бутона дубъл и на екрана от ляво и от дясно се появява по една златна рибка, между които прехвръква светлинната точка. С натискане на ляв и десен бутон трябва да уцелиш къде е точката. При лявата или при дясната. Познаеш ли първия път 10-те лева стават на 20. Втория път на 40. Третия на 80. И така до милион, ако машината ти даде.
При досегашните опити да дублира нито веднъж не му беше пуснала. Но нали чакаше голямата мида, която да се отвори и от нея, вместо да се роди Афродита, да изскочат, като три сбъднати желания, три миди с бисери в тях, които, ако наистина в системата има / пропуск можеше да дублира седем пъти. Любимото число на Стефка, с което беше печелил на рулетката, а сега чакаше на тази глупава, както си мислеше той, машина. Но дали беше наистина така ще проследим ей сега, когато Николай натисне копчето старт за нова игра и светлинната точка се завърти около ковчежето със съкровището да търси ключа към него.
Ключ, към който всеки от нас се стреми и желае да намери. Разликата е само в това – материално или духовно съкровище търси.
Някои предпочитат материалното, а други духовното. Трети – и двете.
А ти?!


42.
Беше станало един след полунощ. Равносметката от досегашната му игра не беше лоша. Машината го “поддържаше”. Дори беше малко отгоре. Би трябвало вече “духът” на тези 70% да изхвърчи от бутилката, като тапа на шампанско. Николай потърси с поглед Стефка. Тя беше сменила една от колежките си на рулетката и точно хвърляше топчето срещу числата със сбор 666, когато той натисна старта на своята машина и светлинната точка с рев на свръхзвуков самолет пое пътя си около съкровището, трасиран от представителите на по-низшия род от неговия – животинския.
“Къде ли щеше да кацне този път?” – си помисли той и за миг си представи как се разхождат със Стефка прегърнати покрай брега на морето преди залез слънце и докато сенките им се борят с морските вълни те се целуват и шептят. Над тях кръжаха гларуси. Неочаквано един от тях кацна пред тях и с крясъка си прекъсна видението му и го върна при машината, където светлинната точка, изморена от дългия път, спря да си почине на “мидата”.


43.
Думите са жалък и несъвършен инструмент, с който може да се изрази изблика на радост, обхванал Николай и в миг изпращайки го на “седмото небе” (за което ще ни разкаже в една от книгите си), когато под съпровод на тимпани и победния рев на тромбон, “мидата” се отвори и от нея на бял свят се появиха три по-малки миди с бисери в тях.
Печалбата беше 300 лева.
Можеше да си ги прибере (та това беше половина негова заплата), но и да ги удвои, учетвори и т. н., като дублира с риск да загуби.
Трябваше да действа сам.


44.
Натисна бутона дубъл и между двете златни рибки на екрана заподскача светлинната точка. Трябваше да уцели дали е в лявата или в дясната рибка, като дублира, натискайки ляв или десен бутон. Ако Стефка наистина беше открила пробив в системата очакваше го златна мина.
За миг си представи прехвръкващата точка, като гълъб, който трябва да улови и посегна към десния бутон. Натисна го с риск да остане с празни ръце. Но, не. Трите цифри на печалбата 300 се сгушиха една в друга, завъртяха се в спираловиден кръг и под звука на тромбона се превърнаха в 600. Точката отново запрехвръква между двете рибки. 600 лева – възнаграждението му за цял месец труд в магазина, в който работеше 8 часа прав и раболепно превивайки достойнството си пред началниците.
Дали да ги запише? “Не” – отговори си той и натисна левия бутон. 1200. Ха-ха-ха! Притежаваше магическа пръчица, чрез която можеше да печели и нямаше смисъл да работи.
Щеше да има време да се занимава с литература.
Дори се съпостави с Достоевски, който цял живот беше мечтал да спечели на рулетка, за да може да напише романите си. А сега и той.
Натисна десния бутон. 2 400.
Левия. 4 800.
Главата му се завъртя. Не можеше да повярва. Тези пари щяха да бъдат предостатъчни да изкарат една седмица в Бургас със Стефка и да разбият машините и там. А и нямаше да има нужда да си ипотекира апартамента. Но нищо не можеше да го спре. (Стефка продължаваше да хвърля топчето на рулетката.)
ГОЛЕМИЯТ УДАР предстоеше.


45.
“Тази точка прехвръкваща между двете рибки ми прилича на куршум” – помисли си той.
И натисна десния бутон.
9 600.
После левия.
19 200.
Десния.
38 400.
Това не беше го и сънувал. Можеше да си изплати потребителския кредит от 5 000. Да си купи кола, за да ходи по-често при родителите си на село да им помага. Да напусне работа. Да завърши редовно филологическото си образование и да си опита късмета на литературното поприще, като професионален писател.
Но му трябваха още пари. Ако дублира още веднъж щеше да има 76 800 лева. И тогава не беше нужно да чака, след като напише романа си, който ще стане бестселър, ще бъде преведен на много езици и ще спечели много пари да учреди Фонд за сайта StihoveBG.com. А сега веднага щеше да отдели още за тази година 26 000 лева. 3 000 на собствениците на сайта за технологично обновяване. 3 000 за председателя на бъдещия Фонд и избраното от него жури за определяне на първите трима най-добри автори в сайта за годината с награди: първа – 4 500, втора – 3 500, трета – 2 000 и 10 утешителни награди по 1 000 лева за издаване на стихосбирки.
А дали това щеше да стане, ще разберем, ако Николай натисне левия бутон да дублира още веднъж.
И той го натисна.