автор: Valens

Взриви се самолетът ми в небето.
А колко исках вечно да летя!
Да скокна ли, закърпила сърцето,
или във пламъка да изгоря?

Защо си мислех, че ще кацна гладко
на земния си, прозаичен път?
Едно на нула... В дяволска съм хватка,
...а лешоядите над мен кръжат.

Взриви се в полет. Хвърлям парашута -
последната ми сламка към света.
Оставам тук. В последната минута,
как да живея, нека аз реша.

Сама. Сама. Сама да я изплача
или пък да изсмея в гърлен смях.
Живот-река, с условности затлачен -
за миг свободна, края ти избрах.