автор: Kangalov

Камбанен звън и в утрото лъчи,
витаеща в небето магия от любов,
сърце туптящо, искри във твоите очи,
а във душата ми не стихващ зов...

На вън дървета,храсти и цветя,
със цвят на старо злато се наляли.
Отмина лятото,но в мен се застоя,
приятно чувство от любовните вокали...

А те ще топлят и през зимата,
въздишките сред ледена стихия,
ще са добавка на огъня в камината,
където ще съм със перо пред лист хартия...

11.09.2012