Moрето плува в другата посока,
в онази за която съм мечтала
и гледам го, но твърде е дълбоко,
вълните самотата си развяват.
И аз със тях развявам тишината,
бълбукаща по вените ми нощем.
Е твърде рано, зная, за разплата.
Нвярно може още, може още...