автор: Waljo

Опасваше грубо света,
със странна „Берлинска стена”,
разкъсваше една страна
наказана да носи срама !

Отново ни в ръкав, ни в клин
с омокрени мечти, в дъжда
за кой ли път съм в Берлин,
пред Брандембургската врата...

Пред мене момък синеок,
унесен, свиреше в екстаз
за света, беше - огонъок !
Виртуоз ... Чувствах пек и мраз ...


Бе ненадминат виртооз...
Гушнал малката цигулка,
обикновен, не „ачигъоз”.
Затворил очи, бях в люлка...

Виждах края на войната
Болка ... Сърцето ме стяга
Алъоша, дядо му с ръката
вдига знаме над Райхстага.

Пристъпих и го прегърнах !
Как аз да му благодаря,
в златен гроша да превърна...
Народът му спаси света !


Глух, гузен, поделен света
на врагове и на свои.
помни Берлин и таз война,
сирените и воят им...