В мъничка кутийка,
аз скрих моето сърце.
То е толкоз натъжено,
че затупка кат звънче.
От поредната измама,
то не се съвзе.....
И какво ли ми остана?
Ранената, самотната душа.
Не остана за двама ни време,
а живота лети и не пита.
За спокойствие плаче душата
и за милата, вярната дума.