Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 0
Всичко: 415

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАз, трупът
раздел: Поезия
автор: abonat

Над мен гробарят не въртя
лопатата безстрастно,
и поп пиян над мен не пя
протяжно псалми разни,

край мен печално не рида
жената със цигарка –
че аз не пукнах по реда,
а бях убит във парка.

На шията все още с клуп,
все още топъл-топъл,
изхвърлен бях – ненужен труп –
на изток от Европа.

Лежа си между главен път
и паркова алея –
и уж преминал съм отвъд,
а още с вас живея.

До мен долитат смехове –
тъй звучни и заразни,
че аз се зъбя вцепенен
и хиля се безгласно.

Привечер лъхват миризми –
кебапчета, мастика,
парфюми сластни на жени
и афтършейф бутиков.

И сливат се в един поток
със моя мирис остър,
понасяйки се до възбог
в зловеща симбиоза.

Щом нощем запламти града
в неонова одежда,
започва призрачна мъгла
от мен да се процежда.

И светя аз – изгнил мъртвец –
във фосфорно зелено,
тъй както вашият Средец
блести около мене...

И може би надзърта Бог
от рая краткосрочно
и вижда всички нас в едно
море от светли точки:

над мен и вас – едно небе,
под всички нас – земята:
живеем всички житие
на мъртви неопяти,

излъчваме еднаква смрад,
еднакво сме умрели...
И казва Бог: О, този свят
пътува... Накъде ли?


Публикувано от alfa_c на 10.09.2012 @ 16:00:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   abonat

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.06.2021 год. / 02:40:38 часа

добави твой текст
"Аз, трупът" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Аз, трупът
от ulianka на 11.09.2012 @ 17:10:17
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, пък ний се надяваме Бог да ни каже:) Оказва се, че и Той не знае... Много ти харесах текстовете!


Re: Аз, трупът
от abonat на 11.09.2012 @ 17:32:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти :-)))

]