Избягал от едни, притиснат от други, изхвърлен от трети и попаднах в задънена дупка.
- Помоощ, развиках се като качулка за дъжд, целият съм изпразнен!
Тогава от стената на дупката наизлизаха демони и ме обградиха в три слоя.
- Кои сте вие?
- Ние сме демоните на страховете, отговори един космат.
- Само страхове ми липсваха! Едвам се измъкнах от Обществото, подритнах Цивилизацията, обърнах гръб на Доброжелателите, премъкнах сео покрай Ласкателите и те ти страхове. Чиба!
- Ама ние не сме страхове, а защити от тях.
- Поомооощ, извиках като трън зажъднял за глог, Застраховчици!
- Има червени, зелени и сини страхове, има третинки, половинки и две трети шантави, има бузести и плезести, има магнетични и електрични... занарежда един крастав.
- Много сте се навъдили - не мога да ви хвана края.
- Защото ние сме краищата им, отговори един портокален. Аз съм край на въртоглав надясно, плезещ отгоре и магнитно игнорантен.
- Как ги хващате?
- Подреждам ги: има, няма, има, няма... и току виж - хич го няма.
- Мъдро. Ама дали е ефикасно?
- Много, отговори един изплезен антистрах, усмихваш му се, той се извърта и тогава го хващат цветните. Бъркаш го с наредбата и страха ошашавява.
- Дявол да те пази от луд страх.
- Страха, като се шашне се раздвоява на страх и антистрах и ето - отблъскваме го.
- Ами ако вземе да се нанонизира?
- Събираме такива на куп и им казваме "хубавци" и те се засрамват.
- Аха, проумях аз, говното делите на 4 а космите събирате на куп.
Повече нищо не можах да кажа, защото те се полепиха по мене и видях, че дупка няма - били са стени от демони.
версия 3 ниво -8