автор: Albatros

Понеже всички други са наред
и сутрин хапват баничка с милинки,
аз ти забърках порция омлет –
със две яйца за петдесет стотинки.

Понеже съм сархош и съм келеш –
и от сабах ме тегли на ракия,
си взех две бири – докато ядеш,
край тебе – за компания – да пия.

Яйцата ги поръсих с лют пипер –
от него здрав стомах се изкорубва.
Мъжът с такава манджа става дзвер.
А пък жената тутакси се влюбва.

Поднесох ти ги с капка соев сос,
че да му турим точка на въпроса –
дали един ден Бог Иисус Христос
за вечна обич с теб ще ни мироса.

Или – сиротен, сам, пиян, проклет –
тигана със бодлива тел ще стържа.
И – като правя някому омлет –
аз, всъщност, спомена за теб ще пържа.

Ще слушам как зехтинът ми цвърчи
и вече няма никаква надежда,
защото – с две изпържени очи! –
Вселената във теб и мен се вглежда.