автор: tzvetcomarinov

В годините на тоталитаризма някои старши командири много се вживяваха в ролята на цезари. Понякога доказваха това чрез показност на своята ниска култура и скромна душевност.
Строителният майстор по щат се беше разболял и точно тогава едно величие от полкови мащаб се досети, че трябва да бъдат запушени дупките от мишки в музея на полка.
Същият ден всички ротни и взводни командири имаха занятия по натовареното войсково разписание. И това наложи пред батальонният алтернативата. Да облече работни дрехи и свърши иначе елементарната работа, дето всеки по-сръчен и без строителни разряди мъж ще я свърши в къщи.
Няколко войници с лопати в ръце забъркваха и носеха сместта, а началството с мистрия действаше по толкова отговорната и спешна задача. Разбрала от някъде за важното мероприятие по едно време при тях дотърча и полковата машинописка Стоева. В нейната канцелария няколко мишоци бяха извършили поразии и сега тя носеше парче шперплат. Изглежда не разпозна майора в необичайните дрехи, защото деликатно и умоляващо попита:
- Майсторе, ще ми туриш ли?
Милата, дори не знаеше названието на циментово-варовата смес.
- Не съм чак такъв майстор - възрази деликатно батальонният, - но на хубава жена, турянето не бива да се отказва.
Най-затруднени в комичната ситуация се оказаха клетите войничета. Трябваше да се засмеят от сърце, а вместо това забиха по-яко лопатите в замазката.

Цветко Маринов