автор: apostola

Две липи-една до друга,
раснат още от мънички.
Той-съпруг, а тя-съпруга...
Знаят ги дървета всички.

Щом ги вятърът задуха
в лятна жега за прохлада,
те във пристъп на разтуха
се прегръщат със наслада.

Те с листата се целуват
и със клоните се милват.
Тъй със вятъра лудуват
и другарството засилват.

Мъжката опрашва женска
със любовната личинка.
Те в идилия ергенска
спят под нощна месечинка.

А през юни-то се знае,
женската пък за награда
цялата във цвят ухае
и командва тя парада.

Вика ранните пчелички
да събират те прашеца
и със пчелните ръчички
да приготвят пак медеца.