автор: zapp

Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен,
в моята малка вселена,
сам звезди разгорях,
късче по късче, небе
от надежда градях ...

Така е навярно със всеки
днешната орис презрял,
бродя по трудни пътеки,
... търся човек оцелял.