Лежа на кашона и гледам дъжда –
и той като мене сиротна отрепка.
Намерих ти снощи пола в резеда –
със седем сантима естествена цепка.
Един пич ми каза: – Полата е клош! –
и много сериозно замисли ме в мрака.
И твоето име издялках със нож
на пейката в парка, където те чаках.
Когато пристигнеш, носи ми игла –
с иглата съм Бог – Многоръкият Шива.
Бе кво да говорим? Красива пола! –
и Пако Рабан вече няма такива.
От подгъва беше излязло конче
и тук-там на ивици бе избеляла.
Но аз ще съм много щастливо момче
в поличката – с мен! – да се вейнеш в квартала.
Пък днес, ако спастря и някой друг лев –
ей тъй, необложен от данъчни власти,
и торта парфе ще те черпя със кеф,
че вие – жените, обичате пасти.
А после за теб ще си мисля в дъжда –
Светица от неосветена икона! –
момичето мое – с пола в резеда,
което се сгуши при мен – на кашона.