Вече седми ден в гората,
ехти песен до тогава непозната!
Щурчова е песента , но щура!
Докарва всички до полуда.
От сутрин до вечер, от светло до мрак
И през нощта пак, и пак…
А ето как стоят нещата.
В неделя, преди седем дни на сватба Щурчо бил.
Там свирил, ял и пил.
Но за беда голяма, влюбил се в невестата засмяна!
“Ех, сърце, бъди проклето!” Ехти гората и полето.
Свири Щурчо и не спира.
Мъка сърчицето му раздира!
Стига, Щурчо! Спри!
Тъжната ти песен всички подлуди!
И един ден осъмна онемяла гората…
И ако някой още не е разбрал…
че от любов несподелена, Щурчо бе…умрял!