автор: bROkO

ще се
превърна
в тишина -
едно купе
мълчание.
празна,
бяла
стена
и безпредметно
отчаяние.
ще се
стопя.
ще се
разтворя
тихо,
открил че
самота
не се лекува
в стихове.
не си
оставих
нищо,
за което
да се
хвана,
прерязах
всички
нишки,
като че
нищо не е
станало.

[..]

неразпознат
и невидим
за хората,
в този
свят,
където
всички
врати
са затворени,
вече
не мога
да блъскам
по тях
и да се
моля,
без
страх,

някъде,

някой

да ми отвори.