автор: DY

Най-тихо е преди зората, знам го.
А утрото не знае, че подслушвам.
Опирам се на липсата на думи –
с кафе и празнословия закусвам...

Из кухите аорти на сърцето ми
висят мълчания като заспали прилепи,
а счупения граал на мечтите ми
не се лепи...и пак не се лепи...

Къде да сложа нямото усещане,
с което те посрещам късно нощем?
Сега чуй тишината преди изгрева
и после ще ти кажа всичко. После!