на Елица
дете, има една река
в която, колкото и камъни да хвърлиш,
ще ги затваря в дланите си,
все едно нищо не е било и все пак,
никога повече няма да е същата.
и не защото ти си в нея, а защото
тя е в теб.
ето, плодовете на крушата натежали над
горещото ложе от угар
с примамливата си мекота са само
още едно семе тлен
търсещо да оплоди пръстта
остави думите да дишат в теб
отхапи от тях
почувствай сладостта им, после ги забрави
когато животът изоре душата и сърцето ти
а дъждовете на съдбата те напоят достатъчно
каквото е нужно
ще покълне.
дъще, в корените на офиката
ще се роди зимата
с гъстата сладка кръв на нар
има един вятър,
който свири в клоните на тополите всяка нощ
нежен като цитра,
прерязва китките на есента
с любов.